Съобщения


Отменя се задължението на лицата по чл. 4 от ЗМИП за изготвяне и изпращане на вътрешни правила към ДАНС в срок до 12 май

С изменения, отразени в § 71 от преходните и заключителните разпоредби на Закон за изменение и допълнение на Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия (обнародван в ДВ, бр. 37 от 7.5.2019 г., в сила от 11.05.2019 г.) са направени промени и в Закона за мерките срещу изпирането на пари (ЗМИП).

С тях се удължава срокът за изготвяне и приемане на вътрешни правила по Закона за мерките срещу изпирането на пари (ЗМИП) и се прецизира изискването за вписване на обстоятелствата относно действителните собственици в Агенцията по вписванията.

С промените се изменят ал. 1 и ал. 2 на § 6 от преходните и заключителните разпоредби на ЗМИП, като се удължава срокът за привеждане на вътрешните правила, изготвяни от лицата по чл. 4 от ЗМИП, в съответствие с изискванията на закона и се осигурява възможност за отразяване на заключенията от националната оценка на риска.

Задължените лица следва да имат предвид, че отпада изискването за изпращането на вътрешни правила по ЗМИП към ДАНС в срок до 12.05.2019 г. Правилата следва да бъдат изготвени и приети в срок до 6 месеца от публикуването на резултатите от националната оценка на риска на интернет сайта на ДАНС и не следва да бъдат изпращани към ДАНС.

С промените се прецизира и разпоредбата на ал. 5 на чл. 63 от ЗМИП относно обхвата на действителните собственици по § 2 от допълнителните разпоредби, които подлежат на вписване:

” Учредените на територията на Република България юридически лица и други правни образувания, с изключение на едноличните търговци, са длъжни да заявят за вписване съгласно ал. 1 действителните си собственици по § 2 от допълнителните разпоредби, ако същите не са вписани като съдружници или еднолични собственици на капитала по партидите им. Когато като съдружници или еднолични собственици на капитала са вписани юридически лица или други правни образувания, задължението по предходното изречение възниква:

1. ако действителните собственици по § 2 от допълнителните разпоредби не са вписани в регистрите по ал. 1 като съдружници и/или еднолични собственици на капитала по партидите на участващи във веригата на собственост юридически лица или други правни образувания, учредени на територията на Република България, или

2. ако тези юридически лица или други правни образувания не са учредени на територията на Република България.”

 

 
Съобщение за лицата по чл. 4 от Закона за мерките срещу изпирането на пари, обн. ДВ бр. 27 от 27.03.2018 г.

Считано от 31.03.2018 г. влезе в сила новият Закон за мерките срещу изпирането на пари, обн. ДВ бр. 27 от 27.03.2018 г., (ЗМИП) с който беше отменен досега действащият Закон за мерките срещу изпирането на пари, и бяха въведени изменения и допълнения в Закона за мерките срещу финансирането на тероризма (ЗМИП), както и в други нормативни актове.

В Преходните и заключителни разпоредби на ЗМИП е предвидено в срок от 5 месеца от влизането му в сила да бъде приет и правилник за неговото прилагане, в който ще бъдат уредени изрично предвидените в закона въпроси.

С промените в националното законодателство се въвеждат изискванията на Директива (ЕС) 2015/849 на Европейския парламент и на Съвета от 20 май 2015 година за предотвратяване използването на финансовата система за целите на изпирането на пари и финансирането на тероризма, Международните стандарти за превенцията на изпирането на пари и финансирането на тероризма (Препоръките на FATF), Конвенцията на Съвета на Европа относно изпиране на пари, издирване, изземване и конфискация на облагите от престъпления и финансиране на тероризма (CETS 198), подписана във Варшава на 16.05.2005 г., както и на резолюции на Съвета за сигурност на Организацията на обединените нации за превенция на тероризма и финансирането му.

В чл. 3 от ЗМИП са дефинираните мерките срещу изпирането на пари, като посочените в т. 1-6 са задължителни за субектите, изрично изброени в чл. 4, 5 и 6, и включват комплексна проверка на клиентитесъбиране и изготвяне на документи и друга информация при условията и по реда на ЗМИП; съхраняване на събраните и изготвените за целите на ЗМИП документи, данни и информация; оценка на риска; разкриване на информация относно съмнителни операции, сделки и клиенти; разкриване на друга информация за целите на ЗМИП.

Оценка на риска от изпиране на пари и финансиране на тероризма

С чл. 98 и 99 от новия ЗМИП е въведено изрично задължение за лицата по чл. 4, 5 и 6 от ЗМИП да изготвят собствени оценки на риска с цел да установят, разберат и оценят рисковете от изпиране на пари и финансиране на тероризма, както и изисквания към същите. При изготвяне и актуализиране на оценките на риска от задължените субекти задължително се съобразяват и отразяват резултатите от националната оценка на риска по чл. 95, ал. 1 от ЗМИП, както и резултатите от наднационалната оценка на риска и препоръките на Европейската комисия (http://ec.europa.eu/newsroom/document.cfm?doc_id=45319).

В случай на несъобразяване със същите, лицето е длъжно в 14-дневен срок да уведоми за решението си дирекция „Финансово разузнаване“ на Държавна агенция „Национална сигурност“ (САД ФР), като посочи и мотивите за него. В тези случаи, директорът на САД ФР може да даде задължителни указания на лицето по чл. 4, които се отразяват в оценката на риска по чл. 98. В оценките на задължените субекти следва да се отчетат съответните рискови фактори по отношение на клиентите, държавите или географските зони, предлаганите продукти и услуги, извършваните операции и сделки или механизмите за доставка. Професионалните организации и сдружения на лицата по чл. 4 могат да изготвят и актуализират оценки на риска от изпирането на пари и финансирането на тероризма на секторно равнище, спрямо които се прилагат горните изисквания.

Оценките на риска на задължените субекти се актуализират периодично, документират се и се съхраняват по реда на ЗМИП и следва да са достъпни за САД ФР и за органите за надзор.

Въз основа на изготвените оценки на риска лицата определят рисковия профил на клиента и на деловото взаимоотношение с него и прилагат мерките по ЗМИП в съответствие с определения рисков профил.

Оценката на риска на задължените субекти се включва и в изготвяните от същите Вътрешни правила за контрол и предотвратяване на изпирането на пари и финансирането на тероризма (ВПКПИПФТ), допълнителна информация за които е налична подраздел „Вътрешни правила по ЗМИП”.

Резултатите от наднационалната оценка на риска от изпиране на пари и финансиране на тероризма, извършена от Европейската комисия, следва да се съобразят и отразят и в национална оценка на риска от изпиране на пари и финансиране на тероризъм (НОР). Първата НОР за Република България е процес на извършване и за същото се прилага Методология за оценка на риска от изпиране на пари и финансиране на тероризъм, разработена от Съвета на Европа. През 2018 г. предстои съставяне на втори проект на доклад за същата и финализиране на процеса.

Изготвяне на оценка на риска от изпиране на пари и финансиране на тероризма от ЮЛНЦ

За изготвянето на оценки на риска от страна на лицата по чл. 4, т.28 от ЗМИП (юридически лица с нестопанска цел) са предвидени специални ред и условия (чл. 98, ал. 3-5)

Комплексна проверка на клиентите

В ЗМИП са уредени общи правила при прилагане мерките за комплексната проверка, особени правила и изключения при прилагане мерките за комплексната проверка, правила за опростена комплексна проверка и такива за разширена комплексна проверка.

Комплексната проверка : 

  • идентифициране
  • идентифициране на действителния собственик и проверка на неговата идентификация;
  • събиране на информация и оценка на целта и характера на деловите взаимоотношения;
  • изясняване на произхода на средствата;
  • текущо наблюдение върху установените делови взаимоотношения и проверка на сделките и операциите, като са посочени и случаите, в които възниква задължението за прилагане на мерките за комплексна проверка на клиентите.

Мерките за опростена комплексна проверка се прилагат в зависимост от оценката на потенциалния риск съгласно ЗМИП, след одобрение от служител на висша ръководна длъжност на лицето по чл. 4 ЗМИП. 

Опростената комплексна проверка включва прилагането на всички мерки за комплексна проверка, но степента и обемът на тяхното прилагане се съобразяват с нивото на риск. 

Член 25 от ЗМИП поставя възможните отклонения в степента и обема на прилагане на мерките при случаите на по-нисък риск.

Прилагането на мерки на опростена комплексна проверка е допустимо само при наличието на всички кумулативни условия, изброени в чл. 26 от ЗМИП.

В чл. 27-31 от ЗМИП са предвидени допълнителни хипотези, в които може да се приложат мерките за опростена комплексна проверка на клиентите.

Мерките за разширена комплексна проверка задължително се прилагат в изрично посочените в чл. 35, т. 1-7 случаи –по отношение на лица по чл. 36 от ЗМИП (т.нар. видни политически личности (PEPs) и свързани с тях лица); по отношение на лица и правни образувания, установени във високорискови трети държави по чл. 46 ЗМИП; при продукти, операции и сделки, които биха могли да доведат до анонимност; при нови продукти, бизнес практики и механизми за доставка; във връзка с нови технологии при нови или вече съществуващи продукти, бизнес практики и механизми за доставка; при сложни или необичайно големи сделки или операции; при кореспондентски отношения с кредитна институция или финансова институция от трета държава

Посочените хипотезите са задължителнино те не изчерпват случаите на прилагане на мерки за разширена комплексна проверка. Съгласно т. 8 на същия член мерките за разширена комплексна проверка задължително се прилагат и във всички други случаи, при които при оценката на риска е установен по-висок риск от изпиране на пари.

В чл. 37-43 от ЗМИП са определени мерки за разширена комплексна проверка по отношение на определените в чл. 36 лица, които са видни политически личности, и по отношение на свързаните с тях лица, сред които са: одобрение от служител на висша ръководна длъжност на лицето по чл. 4 за встъпване или за продължаване в делови взаимоотношения с такива лица; установяване произхода на средствата, използвани в деловите взаимоотношения и операциите, и сделките, извършвани в рамките на такива взаимоотношения, както и изясняване на източника на имущественото състояниетекущо и разширено наблюдение върху деловите си взаимоотношения; разработване на ефективни вътрешни системи, за установяване на такива клиенти.

Списъкът с лица от държави, които не прилагат или не прилагат напълно международните стандарти в противодействието на изпирането на пари, определените от Европейската комисия като високорискови трети държави, посочени в чл. 46 от ЗМИП, следва да се публикува на интернет страниците на ДАНС, БНБ, КФН, НАП и МФ. Актуално съобщение е публикувано на страницата на ДАНС в раздел „Мерки срещу изпирането на пари и финансирането на тероризма”.

Насоки на Европейските надзорни органи (ЕНО) по прилагане на мерките за опростена и за разширена комплексна проверка

Лицата по чл. 4, т. 1 – 6 и 8 – 11 определят риска и следва да прилагат и мерките за разширена комплексна проверка на клиентите съгласно насоките на ЕНО по чл. 18 от Директива (ЕС) 2015/849. (чл. 46, ал. 3 и чл. 50 от ЗМИП) (https://ec.europa.eu/transparency/regdoc/rep/3/2016/EN/3-2016-4180-EN-F1-1-ANNEX-1.PDF)

Директорът на САД ФР може да даде указания за прилагане на мерки и спрямо лица от държави извън списъка на ЕК, посочен към чл. 46, ал. 3.

Лицата по чл. 4, т. 1 – 6 и 8 – 11 от ЗМИП могат да приложат други мерки на опростена комплексна, проверка основани на риска, посочени в насоките на ЕНО дават съгласно чл. 17 от Директива (ЕС) 2015/849. Условията и по редът се определят с правилника за прилагане на закона. Тези мерки се прилагат, само ако не са издадени други изрични указания от директора САД ФР.

Изясняване на произхода на средствата

С новия ЗМИП се въвежда нов режим за изясняване произхода на средствата. Произходът на средствата се изяснява чрез прилагане на поне два от изброените в чл. 66, ал. 1 способи.

За разлика от отменения ЗМИП, съгласно чл. 66, ал. 2 от новия ЗМИП, изясняване произхода на средствата чрез писмена декларация се допуска, само при невъзможност за изясняване на произхода на средствата след изчерпване на способите по чл. 66, ал. 1, както и в случаите, при които прилагането на поне два от способите по чл. 68, ал. 1 е довело до противоречива информация.

Идентифициране на действителните собственици и проверка на тяхната идентификация

В § 2 от Допълнителните разпоредби към ЗМИП е въведена нова дефиниция за „действителен собственик”, която освен пряко притежание, включва и непряко притежание. Дадена е дефиниция за „контрол” чрез препратка към §1в от ДР на ТЗ, както и индикация за „непряк контрол”, и упражняването на пряк или непряк контрол, и изрично са посочени лицата, които са действителни собственици на доверителната собственост, включително тръстове, попечителски фондове и други подобни чуждестранни правни образувания, учредени и съществуващи съобразно правото на юрисдикциите, допускащи такива форми на доверителна собственост.

Идентифицирането на физическите лица, които са действителни собственици на клиентите – юридически лица или други правни образувания, се извършва чрез събирането на посочените в чл. 59, ал. 1 от ЗМИП документи и информация.

В чл. 61 и 62 от ЗМИП са въведени нови задължения по отношение на учредените на територията на Република България юридически лица и други правни образувания; физическите и юридическите лица и други правни образувания, които действат на територията на Република България в качеството си на доверителни собственици на тръстове, попечителски фондове и други подобни чуждестранни правни образувания, учредени и съществуващи съобразно правото на юрисдикциите, допускащи такива форми на доверителна собственост; и физическите лица за контакт на горепосочените лица и образувания. Същите са длъжни да получават, да разполагат и да предоставят в определените по закон случаи подходяща, точна и актуална информация относно физическите лица, които са техни действителни собственици, включително с подробни данни относно притежаваните от тях права.

Информацията за действителните собственици се предоставя на Агенция по вписванията за вписване на информацията и данните по чл. 63 от ЗМИП в търговския регистър, регистър БУЛСТАТ и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, на САД ФР и на компетентните органи по ЗМИП в определения от тях срок, на задължените по ЗМИП субекти във връзка с мерките за комплексна проверка на клиента. За неизпълнение на задълженията са предвидени санкции.

Разкриване на информация

Разкриването на информация на САД ФР при съмнение или знание за изпиране на пари и/или за наличие на средства с престъпен произход се извършва по реда и условията на чл. 72 от ЗМИП. При узнаване за ИП или за средства с престъпен произход задължените лица са длъжни за уведомят и компетентните органи по Наказателно-процесуалния кодекс, Закона за Министерството на вътрешните работи или Закона за държавна агенция „Национална сигурност”. Информация относно докладването на съмнение се обменя в рамките на групата, освен ако директорът на САД ФР не даде други указания.

Разкриването на информация на САД ФР при поискване се извършва по реда и условията на чл. 74 от ЗМИП. Определен е задължителен срок за предоставяне на информацията (3 работни дни), като същата се предоставя в определения от САД ФР формат. Срокът може да бъде съкратен или удължен от директора на САД ФР.

Лицата по чл. 4, т. 1 – 3 и 7 – 10 предоставят изисканата информация на електронен носител или чрез защитен канал за електронен обмен. САД ФР определя формата, в който се предоставя информацията.

В чл. 74, ал. 7 от ЗМИП е предвидена възможност за даване на указания от страна на САД ФР за осъществяване на наблюдение на извършвани в рамките на деловото взаимоотношение сделки или операции за определен период и относно предоставяне на информация за същите на дирекцията. 

Защита на информацията

В чл. 80 от ЗМИП е въведена забрана по отношение на лицата по чл. 4, както и по отношение на лицата, които ги управляват и представляват, и техните служители за уведомяване на клиента или трети лица за разкриването на информация по ЗМИП, извън изрично посочените конкретни хипотези.

В чл. 81 е въведена забрана за САД ФР да използва информацията, съставляваща служебна, банкова, търговска или професионална тайна, както и защитената лична информация и данъчна и осигурителна информация, получена при условията и по реда на чл. 68, 72, 74 – 78, 88, 89, 90 и глава девета от ЗМИП, за други цели освен целите на този закон, като в алинея втора на същия член е предвидена и възможност за САД ФР да откаже предоставяне на информация.

Съгласно чл. 82 от ЗМИП служителите на САД ФР не могат да разгласяват, да използват за лично или на свързани с тях лица облагодетелстване сведения и факти, съставляващи служебна, банкова, търговска или професионална тайна, както и други сведения и факти, които са им станали известни при изпълнение на служебните им задължения. Забраната се отнася и за случаите, когато посочените лица не са на служба. Служителите на дирекцията подписват декларация за опазване на тайната.

 
Съобщение за лицата по чл. 3, ал. 2 и 3 от Закона за мерките срещу изпирането на пари по отношение на държави с повишен риск за изпиране на пари и финансиране на тероризма, във връзка с чл. 7а, ал. 4 от ЗМИП

„Съгласно член 9, параграф 1 от Директива (ЕС) 2015/849 за предотвратяване използването на финансовата система за целите на изпирането на пари и финансирането на тероризма, с цел защита на правилното функциониране на вътрешния пазар следва да бъдат идентифицирани третите държави, чиито стратегически слабости в националната им уредба за борба с изпирането на пари и финансирането на тероризма представляват съществена заплаха за финансовата система на Съюза („високорискови трети държави“). С член 9, параграф 2 от тази директива на Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове с цел идентифициране на високорисковите трети държави, като взема предвид стратегическите им слабости, и се определят критериите, на които следва да се основава оценката на Комисията. Въз основа на това идентифициране задължените субекти следва да прилагат мерки за разширена комплексна проверка на клиента при установяване на делови отношения или осъществяване на сделки с физически лица или правни образувания, установени във включените в списъка държави, в съответствие с член 18, параграф 1 от Четвъртата директива относно борбата с изпирането на пари.

На 14 юли 2016 г. и 27 октомври 2017 Европейската комисия прие съответно Делегиран регламент (ЕС) 2016/1675 и Делегиран регламент (ЕС) 2018/105 за изменение на Делегиран регламент (ЕС) 2016/1675 , в които се идентифицират няколко трети държави, чиито стратегически слабости в националната им уредба за борба с изпирането на пари и финансирането на тероризма представляват съществена заплаха за финансовата система на Съюза, а именно:

Афганистан, Босна и Херцеговина, Гвиана, Ирак, Лаоска народнодемократична република, Сирия, Уганда, Вануату, Йемен и Етиопия – категория високорискови трети държави, които са поели писмен политически ангажимент на високо равнище за преодоляване на установените слабости и са разработили план за действие с FATF.

Иран – категория високорискови трети държави, които са поели писмен политически ангажимент на високо равнище за преодоляване на установените слабости и са решили да търсят техническа помощ за изпълнението на плана за действие на FATF, които са идентифицирани в публично изявление на FATF.

Корейска народнодемократична република (КНДР) – категория високорискови трети държави, в които са налице продължаващи и значителни рискове по отношение на изпирането на пари и финансирането на тероризма, които многократно не са успели да се справят с установените слабости и които са идентифицирани в публично изявление на FATF.

 

В съответствие с член 18 от Директива (ЕС) 2015/849 задължените субекти от всички държави-членки трябва да прилагат мерки за разширена комплексна проверка на клиента в отношенията си с физически лица или правни образувания, установени във високорискови трети държави, както са определени в горепосочения делегиран акт.

               

Комисията преразглежда списъка на високорисковите трети държави, изброени в Делегиран регламент (ЕС) 2016/1675, в подходящи моменти с оглед на постигнатия от тези високорискови трети държави напредък в отстраняването на стратегическите слабости в тяхната уредба за борба с изпирането на пари и финансирането на тероризма. Комисията взима предвид в оценките си новата информация от международни организации и органи определящи стандартите, като например издаваните от Специалната група за финансови действия (FATF) документи и публикуваните от същата публични изявления.

 

Следва да се отбележи, че в  най-новото изявление на FATF от ноември 2018 г., са включени три допълнителни държави към горепосочените, идентифицирани от FATF като високорискови, а именно Тунис, Шри Ланка и Тринидад и Тобаго.

Въпреки, че последните три държави не са включени в Делегиран регламент (ЕС) 2016/1675, САД ФР – ДАНС призовава задължените лица да обръщат повишено внимание и върху операциите спрямо тези три държави, които според FATF представляват риск за международната финансова система.

Изявленията на FATF се публикуват на адрес http://www.fatf-gafi.org, в раздел High-risk and other monitored jurisdictions, а промените в Делегиран регламент (ЕС) 2016/1675 се публикуват в Официален вестник на Европейския съюз на адрес: http://eur-lex.europa.eu/homepage.html.

 

 
Съобщение за лицата по чл. 3, ал. 2 и 3 от ЗМИП във връзка с изменение на списъка по чл. 4б, т. 3 от Закона за мерките срещу финансирането на тероризма на физически лица, юридически лица, групи и организации, спрямо които се прилагат мерките по ЗМФТ

На 03.08.2016 г. беше прието решение на Министерския съвет на Република България съгласно чл. 5, ал. 1 от Закона за мерките срещу финансирането на тероризма (ЗМФТ) за изменение на списъка по чл. 4б, т. 3 от ЗМФТ на физическите лица, юридическите лица, групите и организациите, спрямо които се прилагат мерките по ЗМФТ. С приетото решение на МС, към раздел III от списъка по чл. 4б, т. 3 от ЗМФТ се добавят три лица, както следва: 1) Ал Абдалах Фади / Al Abdallah Fadi; 2) Ал Фанди Ясим / Al Fandi Jasim и 3) Алмоаммад Абдулхамид / Almoammad Abdulhamid.

Пълни идентификационни данни за лицата се съдържат в интернет страницата на ДАНС, в раздел „Мерки срещу изпирането на пари и финансирането на тероризъм”, подраздел „Мерки срещу финансирането на тероризъм”, „Консолидиран списък на лицата във връзка със ЗМФТ”.

САД ФР-ДАНС подчертава необходимостта от стриктно прилагане от страна на лицата по чл. 3, ал. 2 и 3 от ЗМИП както на мерките по чл. 3 от ЗМФТ (блокиране и забрана за предоставяне на финансови услуги, финансови средства и други финансови активи или икономически ресурси), съобразявайки горепосоченото изменение на списъка по чл. 4б, т. 3 от ЗМФТ.

 
Съобщение за лицата по чл. 3, ал. 2 и 3 от ЗМИП във връзка с изменение на списъка по чл. 4б, т. 3 от Закона за мерките срещу финансирането на тероризма на физически лица, юридически лица, групи и организации, спрямо които се прилагат мерките по ЗМФТ

На 01.06.2016 г. беше прието решение на Министерския съвет на Република България съгласно чл. 5, ал. 1 от Закона за мерките срещу финансирането на тероризма (ЗМФТ) за изменение на списъка по чл. 4б, т. 3 от ЗМФТ (приет с Решение № 265 на МС от 23.04.2003 г.) на физическите лица, юридическите лица, групите и организациите, спрямо които се прилагат мерките по ЗМФТ. С приетото решение на МС се разширява кръгът на лицата по раздел III от списъка по чл. 4б, т. 3 от ЗМФТ с такива, срещу които е образувано наказателно производство не само за тероризъм и/или финансирането му, но и за набиране или обучаване на отделни лица или групи от хора с цел извършване на тероризъм, както и за излизане или влизане през границата на страната и незаконно пребиваване с цел участие в тероризъм. По предложение на Главния прокурор на Република България се създава нов раздел IV – за лица, за които има достатъчно данни, че осъществяват дейност, свързана с тероризъм или с финансиране на тероризъм. В него се включват предполагаемите извършители на терористичния акт на летище Сарафово през 2012 г. – Хадж Хасан и Фарах Мелиад.

САД ФР-ДАНС подчертава необходимостта от стриктно прилагане от страна на лицата по чл. 3, ал. 2 и 3 от ЗМИП както на мерките по чл. 3 от ЗМФТ (блокиране и забрана за предоставяне на финансови услуги, финансови средства и други финансови активи или икономически ресурси), съобразявайки горепосоченото изменение на списъка по чл. 4б, т. 3 от ЗМФТ, така и на мерките, залегнали в резолюциите на Съвета за сигурност на ООН и в регламентите на Европейския парламент и на Съвета във връзка със санкции за тероризъм или финансирането му.

 
<< Начало < Предишна 1 2 3 4 5 6 Следваща > Край >>

Страница 1 от 6