История на специалните служби в България

Ukaz-ferdinand-shadow

Указ № 463 от 13.12.1906 г. на княз Фердинанд

Идеите за създаване на законово регламентирана структура за контраразузнаване възникват в началото на XX век. Укрепването на българската държавност и подемът на българската икономика изискват институционално обособяване на системата за сигурност.

Първият нормативен акт, който урежда съществуването на контраразузнаването, е Законът за столичната полиция, приет от XIII Обикновено Народно събрание, утвърден с Указ № 463 от 13.12.1906 г. на княз Фердинанд и обнародван в бр. 3 на Държавен вестник от 04.01.1907 г. Законът регламентира създаването на полицейска структура, наречена "Обществена безопасност". Нейната дейност е съсредоточена в столицата, големите градове и транспортните центрове на страната.

През 1912 г. е приета Наредба за разпределение на службите на приставите и агентите при Обществената безопасност (ОБ). Тази Наредба за пръв път дефинира функциите на специализирана структура за контраразузнаване и регламентира взаимодействието с полицията.

Същевременно е създадена и специализирана структура за военно контраразузнаване. То е сформирано с Указ № 94 от 09.09.1915 г. на цар Фердинанд, който утвърждава "Правилник за службата по безопасността на народната отбрана".

Контролът над структурите за сигурност от страна на Народното събрание е под формата на питания към министъра на вътрешните работи и при гласуването на бюджета на министерството.

През 1924 г. започва процес на целенасочено законодателно регламентиране на структурите за сигурност и постепенното им разграничаване от Министерството на вътрешните работи. Контраразузнаването е част от обща структура заедно с разузнаването, наречена Държавна сигурност (ДС). Първият нормативен акт за дейността й е Законът за защита на държавата (1924 г.). През следващата година е приет Закон за администрацията и полицията, който урежда правната рамка за действие на ДС и определя нейните основни задачи. През периода 1944–1946 г. на ДС са възложени и следствени функции.

През 50-те години на XX век се взимат организационни мерки за укрепване на специализираното звено за контраразузнаване чрез обединяването на оперативно-техническите отдели при Министерството на народната отбрана (МНО) и Министерството на вътрешните работи (МВР) в единна структура в рамките на ДС.

В началото на 60-те години ДС се утвърждава като структура, съставена от управления и самостоятелни отдели в рамките на МВР.

През 1963 г. с Указ на Президиума на Народното събрание се създава Комитет за държавна сигурност (КДС) към Министерския съвет. През същата година е приет документ за структурата и функциите на военното контраразузнаване, който дефинира същността и характера на изпълняваните от него задачи.

След приемането на нов Наказателен кодекс през 1968 г. Президиумът на Народното събрание приема Указ № 1156 за промени в структурата на Министерския съвет и централните ведомства. С указа се постановява обединението на МВР и Комитета за държавна сигурност.

През 90-те години на XX век започва процес на реформиране на специалните служби на България. Управление "Военно контраразузнаване" е извадено от системата на ДС и прехвърлено на подчинение на МНО. През 1991 г. е приет нов Закон за МВР, който поставя нови рамки в системата за национална сигурност.

С влизането от 1 януари 2008 г. на Закона за Държавна агенция "Национална сигурност" (ЗДАНС) е създаден модерен специализиран орган към Министерския съвет за изпълнение на политиката по защита на националната сигурност. Агенцията е конституирана в отговор на високите обществени очаквания за ефективност в борбата с корупцията и организираната престъпност и в съответствие с опита на съюзниците от НАТО и Европейския съюз.

В рамките на ДАНС са интегрирани четири специализирани структури: Национална служба "Сигурност", дирекция "Защита на средствата за връзка", структури на Служба "Сигурност – ВП и ВКР" и Агенцията за финансово разузнаване.

Контролът над ДАНС се осъществява от специализирана постоянна комисия в Народното събрание.

На 27 декември 2007 г. за пръв председател на ДАНС е назначен Петко Сертов.

Професионалният празник на служителите на ДАНС е 4 януари – датата, на която е обнародван Законът за столичната полиция и която се приема за рождена дата на българското контраразузнаване.

 

Председатели на ДАНС

 

Владимир Писанчев

(2013-2015)

Владимир Писанчев е роден през 1963 г. в София.

Магистър е от СУ „Св. Климент Охридски”.

Започва работа в дирекция „Оперативно издирване” на МВР през 1992 г., а година по-късно е назначен в НС „Сигурност” – МВР, където преминава през всички нива на служебната йерархия.

Започнал работа в ДАНС, той напуска по собствено желание през октомври 2008 г., когато е директор на дирекция.

През 2009 г. отново е назначен като директор в ДАНС, а през 2012 г. е определен за заместник-председател на агенцията.

Награждаван е многократно за отлично изпълнение на професионалните си задължения.

Владимир Писанчев е назначен за председател на Държавната агенция „Национална сигурност” с 5-годишен мандат, с решение на Народното събрание от 19 юли 2013 г. на основание чл. 84, т. 8 и чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България, чл. 8, ал. 1 от Закона за Държавна агенция „Национална сигурност“ и по предложение на министър-председателя на Република България.

С Указ № 38/11 март 2015 г. на президента на Република България, на основание чл. 98, т. 7 от Конституцията на Република България пълномощията на Владимир Писанчев като председател на Държавна агенция „Национална сигурност” са предсрочно прекратени.

 

Константин Казаков

(2011-2013)

Константин Казаков е роден през 1966 г. в гр. София.

Завършва висше образование с образователно-квалификационна степен „магистър” в Московския минен институт.

Започва работа в Национална служба „Сигурност”-МВР през 1993 г. на длъжност разузнавач І степен. Преминава през всички нива на служебната йерархия в Националната служба „Сигурност”, а по-късно и в Държавана агенция „Национална сигурност”, като последователно заема длъжностите началник на сектор, началник на отдел и директор на дирекция.

Преминал е професионална подготовка в Академията на МВР, в Международната правоохранителна академия в Унгария и в САЩ.

Награждаван е неколкократно за работата си.

С решение на Министерския съвет № 940/10.12.2009 г. е определен за заместник-председател на Държавна агенция „Национална сигурност”.

Назначен е за председател на Държавна агенция „Национална сигурност” с указ № 45/9 март 2011 г. на президента на Република България Георги Първанов по предложение на Министерския съвет.

С указ № 435/20 декември 2012 г. на президента на Република България Росен Плевнелиев, по предложение на Министерския съвет, Константин Казаков е назначен за председател на Държавна агенция „Национална сигурност” с 5-годишен мандат, считано от 1 януари 2013 г.

С Указ № 115/7 юни 2013 г. на президента на Република България, на основание чл. 98, т. 7 от Конституцията на Република България във връзка с чл. 8, ал. 4, т. 1 и ал. 5 от Закона за Държавна агенция „Национална сигурност“, пълномощията на Константин Казаков като председател на Държавна агенция „Национална сигурност” са предсрочно прекратени.

  

Цветлин Йовчев

(2009 – 2011)

Цветлин Йовчев завършва Висшето военноморско училище "Никола Вапцаров" – Варна.

Придобива и образователно-квалификационна степен "магистър" по икономика в Софийския университет "Св. Климент Охридски".

Получава образователната и научна степен "доктор" след защита на дисертация на тема "Информационни аспекти на организационната култура на Държавна агенция "Национална сигурност" като фактор на промените" по специалността "Теория на научната информация".

От 1993 г. Цветлин Йовчев работи в Национална служба "Сигурност" (НСС), където последователно е началник на сектор, началник на направление и заместник-директор.

От създаването на Държавна агенция "Национална сигурност"  работи като главен директор на главна дирекция "Контраразузнаване" в агенцията. През октомври 2008 г. напуска ДАНС.

Владее английски и руски език. Женен, с едно дете.

На 10 август 2009 г. с Указ № 287 на президента на Република България по предложение на Министерския съвет Цветлин Йовчев е назначен за председател на Държавна агенция "Национална сигурност".

С Указ № 39/ 25 февруари 2011 г. на президента на Република България на основание чл. 98, т. 7 от Конституцията на Република България във връзка с чл. 8, ал. 4, т. 1 и ал. 5 от Закона за Държавна агенция „Национална сигурност“ пълномощията на Цветлин Йовчев като председател на Държавна агенция „Национална сигурност” са предсрочно прекратени.

 

Петко Сертов

(2008-2009)

Петко Сертов завършва през 1982 г. специалността "Финанси, счетоводство и контрол на външнотърговската дейност" във ВИИ "Карл Маркс" (дн. Университет за национално и световно стопанство) в София, а през 1991-1992 г. – Академията за висши ръководни кадри на правоохранителните органи на Франция в Лион. Член е на асоциацията на Френската академия за висши ръководни кадри на правоохранителните органи.

От 1984 до 1997 г. работи в Министерството на вътрешните работи. Бил е и в частния сектор като експерт и управител на "Деком – Център за анализи и прогнози".

От 2001 г. е назначен като експерт по сигурността в администрацията на президента Георги Първанов. През 2005 г. е назначен за секретар на Съвета по сигурността при Министерския съвет.

На 27 декември 2007 година е назначен за председател на Държавна агенция "Национална сигурност". Освободен е от длъжност с Указ № 286/10.08.2009 година.