Съобщение за лицата по чл. 4 от Закона за мерките срещу изпирането на пари, обн. ДВ бр. 27 от 27.03.2018 г.
There are no translations available.

Считано от 31.03.2018 г. влезе в сила новият Закон за мерките срещу изпирането на пари, обн. ДВ бр. 27 от 27.03.2018 г., (ЗМИП) с който беше отменен досега действащият Закон за мерките срещу изпирането на пари, и бяха въведени изменения и допълнения в Закона за мерките срещу финансирането на тероризма (ЗМИП), както и в други нормативни актове.

В Преходните и заключителни разпоредби на ЗМИП е предвидено в срок от 5 месеца от влизането му в сила да бъде приет и правилник за неговото прилагане, в който ще бъдат уредени изрично предвидените в закона въпроси.

С промените в националното законодателство се въвеждат изискванията на Директива (ЕС) 2015/849 на Европейския парламент и на Съвета от 20 май 2015 година за предотвратяване използването на финансовата система за целите на изпирането на пари и финансирането на тероризма, Международните стандарти за превенцията на изпирането на пари и финансирането на тероризма (Препоръките на FATF), Конвенцията на Съвета на Европа относно изпиране на пари, издирване, изземване и конфискация на облагите от престъпления и финансиране на тероризма (CETS 198), подписана във Варшава на 16.05.2005 г., както и на резолюции на Съвета за сигурност на Организацията на обединените нации за превенция на тероризма и финансирането му.

В чл. 3 от ЗМИП са дефинираните мерките срещу изпирането на пари, като посочените в т. 1-6 са задължителни за субектите, изрично изброени в чл. 4, 5 и 6, и включват комплексна проверка на клиентитесъбиране и изготвяне на документи и друга информация при условията и по реда на ЗМИП; съхраняване на събраните и изготвените за целите на ЗМИП документи, данни и информация; оценка на риска; разкриване на информация относно съмнителни операции, сделки и клиенти; разкриване на друга информация за целите на ЗМИП.

Оценка на риска от изпиране на пари и финансиране на тероризма

С чл. 98 и 99 от новия ЗМИП е въведено изрично задължение за лицата по чл. 4, 5 и 6 от ЗМИП да изготвят собствени оценки на риска с цел да установят, разберат и оценят рисковете от изпиране на пари и финансиране на тероризма, както и изисквания към същите. При изготвяне и актуализиране на оценките на риска от задължените субекти задължително се съобразяват и отразяват резултатите от националната оценка на риска по чл. 95, ал. 1 от ЗМИП, както и резултатите от наднационалната оценка на риска и препоръките на Европейската комисия (http://ec.europa.eu/newsroom/document.cfm?doc_id=45319).

В случай на несъобразяване със същите, лицето е длъжно в 14-дневен срок да уведоми за решението си дирекция „Финансово разузнаване“ на Държавна агенция „Национална сигурност“ (САД ФР), като посочи и мотивите за него. В тези случаи, директорът на САД ФР може да даде задължителни указания на лицето по чл. 4, които се отразяват в оценката на риска по чл. 98. В оценките на задължените субекти следва да се отчетат съответните рискови фактори по отношение на клиентите, държавите или географските зони, предлаганите продукти и услуги, извършваните операции и сделки или механизмите за доставка. Професионалните организации и сдружения на лицата по чл. 4 могат да изготвят и актуализират оценки на риска от изпирането на пари и финансирането на тероризма на секторно равнище, спрямо които се прилагат горните изисквания.

Оценките на риска на задължените субекти се актуализират периодично, документират се и се съхраняват по реда на ЗМИП и следва да са достъпни за САД ФР и за органите за надзор.

Въз основа на изготвените оценки на риска лицата определят рисковия профил на клиента и на деловото взаимоотношение с него и прилагат мерките по ЗМИП в съответствие с определения рисков профил.

Оценката на риска на задължените субекти се включва и в изготвяните от същите Вътрешни правила за контрол и предотвратяване на изпирането на пари и финансирането на тероризма (ВПКПИПФТ), допълнителна информация за които е налична подраздел „Вътрешни правила по ЗМИП”.

Резултатите от наднационалната оценка на риска от изпиране на пари и финансиране на тероризма, извършена от Европейската комисия, следва да се съобразят и отразят и в национална оценка на риска от изпиране на пари и финансиране на тероризъм (НОР). Първата НОР за Република България е процес на извършване и за същото се прилага Методология за оценка на риска от изпиране на пари и финансиране на тероризъм, разработена от Съвета на Европа. През 2018 г. предстои съставяне на втори проект на доклад за същата и финализиране на процеса.

Изготвяне на оценка на риска от изпиране на пари и финансиране на тероризма от ЮЛНЦ

За изготвянето на оценки на риска от страна на лицата по чл. 4, т.28 от ЗМИП (юридически лица с нестопанска цел) са предвидени специални ред и условия (чл. 98, ал. 3-5)

Комплексна проверка на клиентите

В ЗМИП са уредени общи правила при прилагане мерките за комплексната проверка, особени правила и изключения при прилагане мерките за комплексната проверка, правила за опростена комплексна проверка и такива за разширена комплексна проверка.

Комплексната проверка : 

  • идентифициране
  • идентифициране на действителния собственик и проверка на неговата идентификация;
  • събиране на информация и оценка на целта и характера на деловите взаимоотношения;
  • изясняване на произхода на средствата;
  • текущо наблюдение върху установените делови взаимоотношения и проверка на сделките и операциите, като са посочени и случаите, в които възниква задължението за прилагане на мерките за комплексна проверка на клиентите.

Мерките за опростена комплексна проверка се прилагат в зависимост от оценката на потенциалния риск съгласно ЗМИП, след одобрение от служител на висша ръководна длъжност на лицето по чл. 4 ЗМИП. 

Опростената комплексна проверка включва прилагането на всички мерки за комплексна проверка, но степента и обемът на тяхното прилагане се съобразяват с нивото на риск. 

Член 25 от ЗМИП поставя възможните отклонения в степента и обема на прилагане на мерките при случаите на по-нисък риск.

Прилагането на мерки на опростена комплексна проверка е допустимо само при наличието на всички кумулативни условия, изброени в чл. 26 от ЗМИП.

В чл. 27-31 от ЗМИП са предвидени допълнителни хипотези, в които може да се приложат мерките за опростена комплексна проверка на клиентите.

Мерките за разширена комплексна проверка задължително се прилагат в изрично посочените в чл. 35, т. 1-7 случаи –по отношение на лица по чл. 36 от ЗМИП (т.нар. видни политически личности (PEPs) и свързани с тях лица); по отношение на лица и правни образувания, установени във високорискови трети държави по чл. 46 ЗМИП; при продукти, операции и сделки, които биха могли да доведат до анонимност; при нови продукти, бизнес практики и механизми за доставка; във връзка с нови технологии при нови или вече съществуващи продукти, бизнес практики и механизми за доставка; при сложни или необичайно големи сделки или операции; при кореспондентски отношения с кредитна институция или финансова институция от трета държава

Посочените хипотезите са задължителнино те не изчерпват случаите на прилагане на мерки за разширена комплексна проверка. Съгласно т. 8 на същия член мерките за разширена комплексна проверка задължително се прилагат и във всички други случаи, при които при оценката на риска е установен по-висок риск от изпиране на пари.

В чл. 37-43 от ЗМИП са определени мерки за разширена комплексна проверка по отношение на определените в чл. 36 лица, които са видни политически личности, и по отношение на свързаните с тях лица, сред които са: одобрение от служител на висша ръководна длъжност на лицето по чл. 4 за встъпване или за продължаване в делови взаимоотношения с такива лица; установяване произхода на средствата, използвани в деловите взаимоотношения и операциите, и сделките, извършвани в рамките на такива взаимоотношения, както и изясняване на източника на имущественото състояниетекущо и разширено наблюдение върху деловите си взаимоотношения; разработване на ефективни вътрешни системи, за установяване на такива клиенти.

Списъкът с лица от държави, които не прилагат или не прилагат напълно международните стандарти в противодействието на изпирането на пари, определените от Европейската комисия като високорискови трети държави, посочени в чл. 46 от ЗМИП, следва да се публикува на интернет страниците на ДАНС, БНБ, КФН, НАП и МФ. Актуално съобщение е публикувано на страницата на ДАНС в раздел „Мерки срещу изпирането на пари и финансирането на тероризма”.

Насоки на Европейските надзорни органи (ЕНО) по прилагане на мерките за опростена и за разширена комплексна проверка

Лицата по чл. 4, т. 1 – 6 и 8 – 11 определят риска и следва да прилагат и мерките за разширена комплексна проверка на клиентите съгласно насоките на ЕНО по чл. 18 от Директива (ЕС) 2015/849. (чл. 46, ал. 3 и чл. 50 от ЗМИП) (https://ec.europa.eu/transparency/regdoc/rep/3/2016/EN/3-2016-4180-EN-F1-1-ANNEX-1.PDF)

Директорът на САД ФР може да даде указания за прилагане на мерки и спрямо лица от държави извън списъка на ЕК, посочен към чл. 46, ал. 3.

Лицата по чл. 4, т. 1 – 6 и 8 – 11 от ЗМИП могат да приложат други мерки на опростена комплексна, проверка основани на риска, посочени в насоките на ЕНО дават съгласно чл. 17 от Директива (ЕС) 2015/849. Условията и по редът се определят с правилника за прилагане на закона. Тези мерки се прилагат, само ако не са издадени други изрични указания от директора САД ФР.

Изясняване на произхода на средствата

С новия ЗМИП се въвежда нов режим за изясняване произхода на средствата. Произходът на средствата се изяснява чрез прилагане на поне два от изброените в чл. 66, ал. 1 способи.

За разлика от отменения ЗМИП, съгласно чл. 66, ал. 2 от новия ЗМИП, изясняване произхода на средствата чрез писмена декларация се допуска, само при невъзможност за изясняване на произхода на средствата след изчерпване на способите по чл. 66, ал. 1, както и в случаите, при които прилагането на поне два от способите по чл. 68, ал. 1 е довело до противоречива информация.

Идентифициране на действителните собственици и проверка на тяхната идентификация

В § 2 от Допълнителните разпоредби към ЗМИП е въведена нова дефиниция за „действителен собственик”, която освен пряко притежание, включва и непряко притежание. Дадена е дефиниция за „контрол” чрез препратка към §1в от ДР на ТЗ, както и индикация за „непряк контрол”, и упражняването на пряк или непряк контрол, и изрично са посочени лицата, които са действителни собственици на доверителната собственост, включително тръстове, попечителски фондове и други подобни чуждестранни правни образувания, учредени и съществуващи съобразно правото на юрисдикциите, допускащи такива форми на доверителна собственост.

Идентифицирането на физическите лица, които са действителни собственици на клиентите – юридически лица или други правни образувания, се извършва чрез събирането на посочените в чл. 59, ал. 1 от ЗМИП документи и информация.

В чл. 61 и 62 от ЗМИП са въведени нови задължения по отношение на учредените на територията на Република България юридически лица и други правни образувания; физическите и юридическите лица и други правни образувания, които действат на територията на Република България в качеството си на доверителни собственици на тръстове, попечителски фондове и други подобни чуждестранни правни образувания, учредени и съществуващи съобразно правото на юрисдикциите, допускащи такива форми на доверителна собственост; и физическите лица за контакт на горепосочените лица и образувания. Същите са длъжни да получават, да разполагат и да предоставят в определените по закон случаи подходяща, точна и актуална информация относно физическите лица, които са техни действителни собственици, включително с подробни данни относно притежаваните от тях права.

Информацията за действителните собственици се предоставя на Агенция по вписванията за вписване на информацията и данните по чл. 63 от ЗМИП в търговския регистър, регистър БУЛСТАТ и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, на САД ФР и на компетентните органи по ЗМИП в определения от тях срок, на задължените по ЗМИП субекти във връзка с мерките за комплексна проверка на клиента. За неизпълнение на задълженията са предвидени санкции.

Разкриване на информация

Разкриването на информация на САД ФР при съмнение или знание за изпиране на пари и/или за наличие на средства с престъпен произход се извършва по реда и условията на чл. 72 от ЗМИП. При узнаване за ИП или за средства с престъпен произход задължените лица са длъжни за уведомят и компетентните органи по Наказателно-процесуалния кодекс, Закона за Министерството на вътрешните работи или Закона за държавна агенция „Национална сигурност”. Информация относно докладването на съмнение се обменя в рамките на групата, освен ако директорът на САД ФР не даде други указания.

Разкриването на информация на САД ФР при поискване се извършва по реда и условията на чл. 74 от ЗМИП. Определен е задължителен срок за предоставяне на информацията (3 работни дни), като същата се предоставя в определения от САД ФР формат. Срокът може да бъде съкратен или удължен от директора на САД ФР.

Лицата по чл. 4, т. 1 – 3 и 7 – 10 предоставят изисканата информация на електронен носител или чрез защитен канал за електронен обмен. САД ФР определя формата, в който се предоставя информацията.

В чл. 74, ал. 7 от ЗМИП е предвидена възможност за даване на указания от страна на САД ФР за осъществяване на наблюдение на извършвани в рамките на деловото взаимоотношение сделки или операции за определен период и относно предоставяне на информация за същите на дирекцията. 

Защита на информацията

В чл. 80 от ЗМИП е въведена забрана по отношение на лицата по чл. 4, както и по отношение на лицата, които ги управляват и представляват, и техните служители за уведомяване на клиента или трети лица за разкриването на информация по ЗМИП, извън изрично посочените конкретни хипотези.

В чл. 81 е въведена забрана за САД ФР да използва информацията, съставляваща служебна, банкова, търговска или професионална тайна, както и защитената лична информация и данъчна и осигурителна информация, получена при условията и по реда на чл. 68, 72, 74 – 78, 88, 89, 90 и глава девета от ЗМИП, за други цели освен целите на този закон, като в алинея втора на същия член е предвидена и възможност за САД ФР да откаже предоставяне на информация.

Съгласно чл. 82 от ЗМИП служителите на САД ФР не могат да разгласяват, да използват за лично или на свързани с тях лица облагодетелстване сведения и факти, съставляващи служебна, банкова, търговска или професионална тайна, както и други сведения и факти, които са им станали известни при изпълнение на служебните им задължения. Забраната се отнася и за случаите, когато посочените лица не са на служба. Служителите на дирекцията подписват декларация за опазване на тайната.